1 may 2006, 22:03

На двадесет

  Poesía
1.2K 0 1
На двадесет един нов етап започва.
На двадесет - вече не си дете
и невинността дълбоко в сърцето се заключва.
Променя се даже твоето сърце.
Няма вече детски мечти и надежди,
а груба реалност жестока,
отместват се даже стари копнежи -
тръгваш в съвсем друга посока.
Изчезва доверието ти в хората,
всеки става повече или по-малко суров.
Затваряш се и криеш си душата,
за всякаква подлост да си готов.
Но трябва да си оптимист и да се надяваш!
Да се радваш на живота всеки ден.
И всеки ден по малко да се каляваш.
Живей, щом все пак на този свят си роден!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калпазанче Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е май есе, но не е много добре. Преработи го отначало. Малко е детски написано.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...