1.05.2006 г., 22:03

На двадесет

1.2K 0 1
На двадесет един нов етап започва.
На двадесет - вече не си дете
и невинността дълбоко в сърцето се заключва.
Променя се даже твоето сърце.
Няма вече детски мечти и надежди,
а груба реалност жестока,
отместват се даже стари копнежи -
тръгваш в съвсем друга посока.
Изчезва доверието ти в хората,
всеки става повече или по-малко суров.
Затваряш се и криеш си душата,
за всякаква подлост да си готов.
Но трябва да си оптимист и да се надяваш!
Да се радваш на живота всеки ден.
И всеки ден по малко да се каляваш.
Живей, щом все пак на този свят си роден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калпазанче Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е май есе, но не е много добре. Преработи го отначало. Малко е детски написано.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....