На двадесет

1.05.2006 г., 22:03 ч.

Поезия

1007 0 1

На двадесет един нов етап започва.
На двадесет - вече не си дете
и невинността дълбоко в сърцето се заключва.
Променя се даже твоето сърце.
Няма вече детски мечти и надежди,
а груба реалност жестока,
отместват се даже стари копнежи -
тръгваш в съвсем друга посока.
Изчезва доверието ти в хората,
всеки става повече или по-малко суров.
Затваряш се и криеш си душата,
за всякаква подлост да си готов.
Но трябва да си оптимист и да се надяваш!
Да се радваш на живота всеки ден.
И всеки ден по малко да се каляваш.
Живей, щом все пак на този свят си роден!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Bonic (Богдан Николов)

2006-07-27T17:44:36+03:00

Това е май есе, но не е много добре. Преработи го отначало. Малко е детски написано.