На Дякона - Левски
Ти пътищата беше извървял
на клетата поробена Родина.
Попивал беше студ и дъжд, и кал,
под теб земята ставаше на глина.
А делото ти няма еталон –
по сила, невъзможно за стотици.
Духът ти е под всеки стар заслон,
а висините ти не са за птици.
Отде я взе – Кажи ми, смелостта
и тоз морал – невиждан и нечуван?!
Великото във тебе – доблестта ...