На Дякона - Левски
На Дякона - Левски
Ти пътищата беше извървял
на клетата поробена Родина.
Попивал беше студ и дъжд, и кал,
под теб земята ставаше на глина.
А делото ти няма еталон –
по сила, невъзможно за стотици.
Духът ти е под всеки стар заслон,
а висините ти не са за птици.
Отде я взе – Кажи ми, смелостта
и тоз морал – невиждан и нечуван?!
Великото във тебе – доблестта
със златото дори не се купува.
Когато зърна сините очи,
косите руси, мощната осанка,
проблясват сякаш хиляди лъчи!
Не хвърляш даже под Луната сянка.
Дали човек си бил или светец,
ний питаме се, като стадо блудно?!
На тая Длан – Земя, ти си венец,
на тоз народ …си съвестта пробудна!
© Данаил Таков All rights reserved.
