На дъщерите ми
Избърсах прахта по пианото
бавно, клавиш по клавиш…
и спомен от времето, отлетялото,
нахлу силен, болезнено жив.
Две главици със сплетени плитки
нотите упорито разчитат…
Две по две малките детски ръчички
шко̀лата несръчно прелистват.
Снимки във всичките кътчета…
Сладки усмивки без зъбки отпред…
Тихо звучи под малките пръстчета
нестройно изпълнен от Бах менует.
Мили мои, не спирах да вярвам
в мечтите и в свободния ви дух!
Посрещам, изпращам и пак с вас оставам…
Далече сте, но и … в сърцето ми тук.
Вие сте в нощите и в трудните ми дни.
Горда съм, че станахте Човеци!
Мои скъпи две дъщери… Две сестри…
След мен, заклевам ви, обичайте се двете!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
