На дъщерите ми
Избърсах прахта по пианото
бавно, клавиш по клавиш…
и спомен от времето, отлетялото,
нахлу силен, болезнено жив.
Две главици със сплетени плитки
нотите упорито разчитат…
Две по две малките детски ръчички
шко̀лата несръчно прелистват.
Снимки във всичките кътчета…
Сладки усмивки без зъбки отпред…
Тихо звучи под малките пръстчета
нестройно изпълнен от Бах менует.
Мили мои, не спирах да вярвам
в мечтите и в свободния ви дух!
Посрещам, изпращам и пак с вас оставам…
Далече сте, но и … в сърцето ми тук.
Вие сте в нощите и в трудните ми дни.
Горда съм, че станахте Човеци!
Мои скъпи две дъщери… Две сестри…
След мен, заклевам ви, обичайте се двете!
© Даниела Виткова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Майчини мисли и тревоги... Благодаря че прочете и ме разбра, Роси!
-
Вълнуващо поетично посвещение! Поздравления!
-
Твърде далече са всички и това е единственото нещо, което искам за тях. Да са здрави децата и внуците ни! Благодаря ти от сърце, Миночка!.
-
Много мило стихотворение, да ти са живи и здрави дечицата!
-
LirikArt, радвам се, че споделенотите чувства намират разбиране, благодаря за топлите думи!
-
Благодаря ти, Георги! Почувствах го така.
-
Хубаво звечи. И е смислено.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
