На дъщеря ми
На моето малко, голямо момиче, което порасна така бързо и тръгна да гони мечтите си... Дано всичките да ги улови и да бъде щастлива! Аз също ще бъда щастлива... в сянка... :)
Мое малко, голямо момиче,
със маслинени нежни очи,
как да кажа, защо те обичам
толкоз много, че чак ме боли?
Как да кажа защо плача нощем
и защо всяка мисъл почти,
неизменно е свързана още
с твоите планове и мечти?
Как да кажа защо се страхувам,
дали всичко при теб е наред?
Шапка сложи ли? Да не студуваш?
Да не пазиш отново диети?
И дали се прибра вече вкъщи,
че е тъмно и мрачно, студено...
Гледам скайпа и нервно се мръщя,
но се радвам щом светне в зелено.
Мое малко, голямо момиче,
всички свои мечти постигни!
През живота върви без да тичаш
и дори и да паднеш, стани!
Поизтупай праха от обиди,
очила против подлост сложи!
Помисли си за мен - щом ме видиш,
усмихни се и смело тръгни!!!
08.03.2013
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Керанка Иванова Все права защищены
Ти избираш мястото на срещата 