7 окт. 2016 г., 08:52

На един "истински" приятел

Поэзия

838 1 5

Сред руините на срутената Вяра
Истината се разхожда боса.
Всяка стъпка, всяка мисъл пари....
Всеки отговор е корен на въпроси...

С маската на Радост е Тъгата.
Егото на болно се преструва...
Ако беше истински, приятелю,
можеше съдбата да рисуваш,

да я оцветиш, но не поиска...
Картите отдавна да разкриеш?...
Все по-силна съм сама, пък ти се крий,
но от себе си не можеш да се скриеш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

veesii70 (Веселка Стойнева)

Благодаря!

2016-10-08T15:26:40+03:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Обикновено се приема, че истината е гола, но с това "боса" акцентът се измества върху дискомфорта, който дадена истина предизвиква у лирическата. Добра хрумка и достатъчно основания за подобен подход.

2016-10-08T11:55:37+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Благодаря!

2016-10-07T23:24:26+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Да, от себе си не може да сес крие никой!
Хареса ми, Веси!

2016-10-07T13:09:57+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Много добре написано стихотворение. Нестандартно. Не бих искал да съм на мястото на този "приятел", но явно си е заслужил поетичното възпяване. Поздравление за хубавата творба, Веселка!

2016-10-07T12:09:44+03:00