Oct 7, 2016, 8:52 AM

На един "истински" приятел

  Poetry
834 1 5

Сред руините на срутената Вяра
Истината се разхожда боса.
Всяка стъпка, всяка мисъл пари....
Всеки отговор е корен на въпроси...

С маската на Радост е Тъгата.
Егото на болно се преструва...
Ако беше истински, приятелю,
можеше съдбата да рисуваш,

да я оцветиш, но не поиска...
Картите отдавна да разкриеш?...
Все по-силна съм сама, пък ти се крий,
но от себе си не можеш да се скриеш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!
  • Обикновено се приема, че истината е гола, но с това "боса" акцентът се измества върху дискомфорта, който дадена истина предизвиква у лирическата. Добра хрумка и достатъчно основания за подобен подход.
  • Благодаря!
  • Да, от себе си не може да сес крие никой!
    Хареса ми, Веси!
  • Много добре написано стихотворение. Нестандартно. Не бих искал да съм на мястото на този "приятел", но явно си е заслужил поетичното възпяване. Поздравление за хубавата творба, Веселка!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...