26 янв. 2007 г., 05:05

На един ЛИЦЕМЕР

Поэзия

851 0 3

Гледаш ме. Лъжеш ме.
За Бога, как не те е срам!?
И на ум изобщо идвали ти,
че не мога повече и ще се предам?
И представяш ли си какво преживявам,
как страда мойто сърце?
И знаеш ли, че лъжите ти узнавам,
защото в очите всичко се чете.
Не гледай надолу! Късно е.
Но спокойно - аз няма да те издам.
И на сърцето си няма да кажа...
О, да! То обича те. Знам!
Не искам вече да го наранявам
с болките на твоята съдба.
И за сетен път да го предавам,
не издържала твоята лъжа.
Ще бъда твърда, няма да плача...
Ще бъда (ако мога) и зла.
Живота си в ръцете ти не ще оставям...
Ти няма да го съхраниш, ще го изхвърлиш. Знам!
А аз не искам да го пропилявам, макар, че пропилян ще е без теб,
вярна на себе си оставам и пак ще страдам занапред.
Отивам си, мили!
Виждаш ли? И пак ти казвам: не се безпокой!
Отивам си, но в съзнанието ми ти все още си мой.
И сърцето ми в това ще вярва, и ще поддържа моята тъга,
а на теб ти пожелавам по-малко лицемерие в любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

lofenasko (ТтТтТтТтТ)

Много ви благодаря

2007-01-26T14:46:13+02:00
c00L-bAby (Доринцету)

Много истина има в стихчето браво Тони

2007-01-26T14:44:55+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Малко хаотичен, но с добра идея.
И ако го подредиш, би се получило нещо чудесно!
Поздрави!

2007-01-26T10:35:56+02:00