На един народ

16 мар. 2011 г., 22:29

Поэзия » Гражданская

583 0 0

Раним народ с ранимо себелюбие,
изгубен сякаш в утринна мъгла,
през процепа на временно безумие
наднича с детски поглед към света.
И вихри се над него многозначно
стоманен сърп, убиващ без вина.
В кървящите му вени тлее мрачно
едва застинал ужас от война.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Прекъснат полет
Трофеят

Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
А я пьяна...

Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
Как на фронте 2004

Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...

Ещё произведения »