На един народ
743
0
0
Раним народ с ранимо себелюбие,
изгубен сякаш в утринна мъгла,
през процепа на временно безумие
наднича с детски поглед към света.
И вихри се над него многозначно
стоманен сърп, убиващ без вина.
В кървящите му вени тлее мрачно
едва застинал ужас от война.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сара Махова Всички права запазени
