Раним народ с ранимо себелюбие,

                                 изгубен сякаш в утринна мъгла,

                                 през процепа на временно безумие

                                 наднича с детски поглед към света.

                                 И вихри се над него многозначно

                                 стоманен сърп, убиващ без вина.

                                 В кървящите му вени тлее мрачно

                                 едва застинал ужас от война.