На един приятел
Бих искала да ти напиша стих
от който да струи надежда,
но колкото и дъх да затаих
към тези думи път не ме отвежда.
Обичах те по свой специален начин,
но тази обич ти не разпозна,
за теб не бе достатъчно.. и значи
измамницата е била една..
Нападна ме със думи, колко пари
от огъня, изсипан върху мен,
стоя присвита – сякаш ме удари
и обичта ми се превърна в тлен...
Дано щастлив си някъде далече,
аз жилава съм и ще се изправя
и обещавам да не страдам вече,
а хубавите мигове.. да не забравя.
Простих ти... дано и ти на себе си простиш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зл Павлова Все права защищены
нямам думи!И от мен 6-ца