Nov 27, 2005, 4:40 PM

На един приятел

  Poetry
1.3K 0 2

Бих искала да ти напиша стих

от който да струи надежда,

но колкото и дъх да затаих

към тези думи път не ме отвежда.

 

Обичах те по свой специален начин,

но тази обич ти не разпозна,

за теб не бе достатъчно.. и значи

измамницата е била една..

 

Нападна ме със думи, колко пари

от огъня, изсипан върху мен,

стоя присвита – сякаш ме удари

и обичта ми се превърна в тлен...

 

Дано щастлив си някъде далече,

аз жилава съм и ще се изправя

и обещавам да не страдам вече,

а хубавите мигове.. да не забравя.

 

Простих ти... дано и ти на себе си простиш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зл Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...