27 nov 2005, 16:40

На един приятел

  Poesía
1.3K 0 2

Бих искала да ти напиша стих

от който да струи надежда,

но колкото и дъх да затаих

към тези думи път не ме отвежда.

 

Обичах те по свой специален начин,

но тази обич ти не разпозна,

за теб не бе достатъчно.. и значи

измамницата е била една..

 

Нападна ме със думи, колко пари

от огъня, изсипан върху мен,

стоя присвита – сякаш ме удари

и обичта ми се превърна в тлен...

 

Дано щастлив си някъде далече,

аз жилава съм и ще се изправя

и обещавам да не страдам вече,

а хубавите мигове.. да не забравя.

 

Простих ти... дано и ти на себе си простиш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зл Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...