severianin (Валентин Чернев)
417 677
17 февр. 2012 г., 22:19

На финала 

  Поэзия
615 0 8

НА ФИНАЛА

 

          На светлата памет на проф. Славчо Иванов

 

Всеки път свършва някога някъде.

Всеки!

И когато пристигне, до край извървял

своя личен отрязък от време, човекът

къса книжната лента на своя финал.

 

... Но не е победител!

Животът могъщо

бие в пулса задъхан на всеки наш ден,

но достигнал финала, човек не се връща

и не е победител...

А е победен!

 

И след края му почетна стълбичка няма,

и венецът в пръстта не е лавров венец;

маратонът-живот се оказва измама

с предвидим и безкрайно печален конец.

 

И изпращаме всички покойници скъпи,

но финалът не носи възторзи, а скръб,

и стоим съкрушени, че пак е отстъпил

този глупав живот и е паднал по гръб.

 

Но макар и излъгани нагло и грубо,

кой от нас би си тръгнал и кой би признал,

че животът е слаб и че винаги губи

във последните метри на оня финал?

 

А се губят в пръстта на живота следите.

Просто ние се мъчим под тежката пръст

да остане финалната загуба скрита.

И поставяме камък, и слагаме кръст...

 

Но гробовете, плочите бели – са коти

от епичната битка на вечен двубой

и свидетел, че винаги слаб е животът

и че губи на финиша винаги той.

 

И тогава измисляме Рая и Ада –

втори свят след последната тъжна черта.

 

За какво ми са те, щом и този път пада

аматьорът-живот, победен от смъртта?

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички!
  • Всеки път има смисъл.И какво като идва смъртта? Нима не сме извървели същото разстояние, предиутробно...Прах при прахта.Просто кръговратност.
  • Поклон! Голямата Поезия и замисля...
  • Животът е такъв, какъвто си го направиш - смислен, безсмислен, хубав, лош, вълнуващ и тягостен! Битката с него, е част от смисъла да сме на тая земя.
    Много хубаво стихотворение.
  • Не просто посвещение.
    А тъжни философски размисли за същността на човешкия живот.Достойно за Иванов.
    Светла му памет!
  • Мъдро и истинско! Поклон пред таланта!
  • "Но гробовете, плочите бели – са коти
    от епичната битка на вечен двубой
    и свидетел, че винаги слаб е животът
    и че губи на финиша винаги той."

    Невероятен отново! А този стих мисля, че е един шедьовър в поезията!
    Поздравления, Поете!
  • Остави ме без думи Валентин!Единственото , което мога да кажа е поклон пред паметта на професор Иванов, а към теб поднасям своите аплодисменти!Много силно произведение!
Предложения
: ??:??