На глътки
Преглъщам живота,
на глътки горчи,
но аз пия отново...
И устата мълви
във сърцето съдби -
на годините сбогом!
И пак вятър следи
във краката ми проси.
Прекосени сезони,
мечти, ту добри,
ту неканени гости...
Нашепват ми дни
непростимо във време,
където мъгли на живота ни
сложиха стреме.
А на глътки боли...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Попова Все права защищены