Преглъщам живота,

                                       на глътки горчи,

                                       но аз пия отново...

                                       И устата мълви

                                       във сърцето съдби -

                                       на годините сбогом!

                                       И пак вятър следи

                                       във краката ми проси.

                                       Прекосени сезони,

                                       мечти, ту добри,

                                       ту неканени гости...

                                       Нашепват ми дни

                                       непростимо във време,

                                       където мъгли на живота ни

                                       сложиха стреме.

                                      А на глътки боли...