Mar 31, 2009, 12:32 AM

На глътки

666 0 0

 

                                       Преглъщам живота,

 

                                       на глътки горчи,

 

                                       но аз пия отново...

 

                                       И устата мълви

 

                                       във сърцето съдби -

 

                                       на годините сбогом!

 

                                       И пак вятър следи

 

                                       във краката ми проси.

 

                                       Прекосени сезони,

 

                                       мечти, ту добри,

 

                                       ту неканени гости...

 

                                       Нашепват ми дни

 

                                       непростимо във време,

 

                                       където мъгли на живота ни

 

                                       сложиха стреме.

 

                                      А на глътки боли...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...