На гости в главата ми

Искаш да бъдеш на гости в главата ми?!
Сред житни поля, птици, цветя,
сред всички чудовища, замъци, сред децата ми...
Искаш да не си "онази жена"...

В мойта глава има друг свят...
Там фразите са изящни, а плътта е толкова лека...
Там Смъртта е Чаровница, а Животът е свят...
Там, без страх, на Страха гледа човека...

Ще позволя да останеш! Да лудвам не смея...
Ще храня фантазии... Ще сипя илюзии...
Истории нови ще сплитам... Умея...
От всичко реално ще те изхлузвам...

Ще ти дам да останеш за няколко дни!
През дебри мъгливи и огнени вечери...
Ще бъде безумно... Любов ще гори...
а после, в росата, ще блестиш недоречена...

Ще шепнат тревите приказки стари.
Щурците им, даже, ще свирят поема...
Тебе ще чакам, там, до бунара...
вода да напия... китка да взема...

Малкият Мечо със майка си спори.
Още не ще да се гушне в кревата...
На двор излизам... Порти отворих...
Е, хайде влизай! На гости, в главата ми...

Какво ме вдъхнови?!

Кажи ми, защо вали все на съмване?!
За теб и Небето ли плаче?!
Колко е тъмно, бе Боже!!! Тъмно е...
Не искам да бъда сираче...