4 мая 2010 г., 23:35

На гребена на болката 

  Поэзия » Белые стихи
770 0 1
Една светлинка ме води към дома -
домът, в който отгледах мойте деца,
ме чака тъжен в нощта.
Как ехтеше в утрото чисто
звънливият смях на мойте слънца.
Колко бързо снежната топка
на живота порасна и засия
със светлината на моите
две звезди,
стоплили в цветове
мойта майчина съдба, а сега:
едната до мен, а другата далеч, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Дайлянова Все права защищены

Предложения
: ??:??