May 4, 2010, 11:35 PM

На гребена на болката 

  Poetry » White poetry
771 0 1
Една светлинка ме води към дома -
домът, в който отгледах мойте деца,
ме чака тъжен в нощта.
Как ехтеше в утрото чисто
звънливият смях на мойте слънца.
Колко бързо снежната топка
на живота порасна и засия
със светлината на моите
две звезди,
стоплили в цветове
мойта майчина съдба, а сега:
едната до мен, а другата далеч, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Дайлянова All rights reserved.

Random works
: ??:??