Една светлинка ме води към дома -
домът, в който отгледах мойте деца,
ме чака тъжен в нощта.
Как ехтеше в утрото чисто
звънливият смях на мойте слънца.
Колко бързо снежната топка
на живота порасна и засия
със светлината на моите
две звезди,
стоплили в цветове
мойта майчина съдба, а сега:
едната до мен, а другата далеч, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up