4.05.2010 г., 23:35

На гребена на болката

946 0 1

Една светлинка ме води към дома -

домът, в който отгледах мойте деца,

ме чака тъжен в нощта.

Как ехтеше в утрото чисто

звънливият смях на мойте слънца.

Колко бързо снежната топка

на живота порасна и засия

със светлината на моите

две звезди,

 стоплили в цветове

мойта майчина съдба, а сега:

едната до мен, а другата далеч,

там, зад няколко океана,

там, където и небето е по-близо

и луната - по-голяма,

и животът не е назаем,

но дори свързани здраво

с една невидима нишка,

ние си знаем:

че връщане назад - няма...

И никога вече няма да чуят

нашето българско “Браво”.

Ще звучи като реквием – “Требиен”.

А аз като прашинка в окото

на урагана, като стих,

като рима се нося

в стихията на забързаното време,

без дъх и  посока, съвсем боса

и вървя  по най-острия гребен

на болката, която ме разкъсва...

и усещам сърцето в мен -

да бие разделено на две...

от два континента.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Дайлянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да са ти живи и здрави, Станислава!Поздрав за силата на стиха!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...