Мечтите ми сякаш се вдигат на пръсти
с идея да стигнат звездите.
Но в свят, прозаичен, досаден до втръсване
умират, стаени в очите.
Без тях май все гоня пропуснати срещи.
Живея със старите спомени...
А после съзирам парченца надежда
и в стихове с теб си говоря.
Макар че денят ми се рее разсеяно
и крачи с несигурни стъпки...
А пътят към теб все по-странно бледнее
сълзи като дъжд и помръква. ...