На грешната гара
Мечтите ми сякаш се вдигат на пръсти
с идея да стигнат звездите.
Но в свят, прозаичен, досаден до втръсване
умират, стаени в очите.
Без тях май все гоня пропуснати срещи.
Живея със старите спомени...
А после съзирам парченца надежда
и в стихове с теб си говоря.
Макар че денят ми се рее разсеяно
и крачи с несигурни стъпки...
А пътят към теб все по-странно бледнее
сълзи като дъжд и помръква.
И само нощта си е моя, все чака
нахвърлила триста задачи.
Отдавна най-верен другар ми е мракът,
уютно намята ми здрача.
Как тъжно светът в кръговрат се повтаря,
как тъжно в лъжи се пилеем!...
Убили мечтите, на грешната гара,
досадно и сиво стареем.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ми харесва!
-
Много, много ви благодаря, приятели!
-
Дълбок и разстърстващ стих, поднесен с майсторство и финес.
Поздравления, Дани.
А за грешната гара... да, дали пък не е прав Земеделец?
Съдба е! -
И от мене, Господи!
Пази Я, Господи, от всички беди!
От телеграми, от лоши събития,
макар и един път на стотина години!
От варвари, трошащи обители!
От проливните, безмилостни дъждове!
От ветровете, беснеещи по пътя!
От неслучайни и случайни мъже,
триещи прага Й, разпътно!
От засмукващи, тайни блата,
от зли бури, от горски пожари,
от пиянски скандали, от летяща кола,
от паднала керемида на тротоара!
***
В шепи лицето си крия и стена:
Господи, пази Я и от мене...
Зем. -
Мисля, че всяка гара се оказва "грешна" – след време.
Просто любовта невинаги знае закъде пътува...
Тъжно е.
-
За пореден път намирам се в стиха ти, Дани...много близки усещания, сякаш изразяваш моите мисли...
Не зная как да те коментирам...
!!! -
началото е грабващо!
-
Хубав стих! Харесах!
-
Много тъга наистина тук...
Но ти си цялата любов,сигурна съм,
че ще оцелееш
Поздрав,Дани! -
Хубав стих!Много ми се иска да коментирам за смисъла на нещата, но с огромно усилие се въздържам.Поздрав,Дани!
-
Дани, не мечтай спомени!
Поздрав! -
Дани...ако се стигне до там, да намериш уют в мрачния здрач,време е
да преразгледаш жп- разписанието!
Иначе,съгласна съм с Краси,по- малко боли,когато се излеем в стих!
Поздрав! -
"Убили мечтите, на грешната гара,
досадно и сиво стареем."
На грешната гара, привързани от чувството за дълг и отговорност, от разума, който се опитва да сложи юзди на напиращите чувства. Дали ще е щастие, ако е изградено върху нещастието на други? Докъде да се простира нашата свобода, за да се чувстват свободни и щастливи и тези, които разчитат на нас и ни обичат на тази грешна гара? Много въпроси си зададох, замислих се...
Поздрави за хубавите стихове - опоетизирана философия на любовта, щастието и свободата!
-
Дани,помисли си само,че има случаен минувач, който без да иска те заговори,после невидимо как, се озовеш на неговата гара!Възможно е нали!С твоята голяма душа няма начин да не се случи!Поздрав!
-
Това е най-тъжния ти стих, който съм чел... Има неща за които никой не е виновен, Дани- Съдба му викали...
Понякога си мисля, че като си говорим в стихове, по- малко ни боли - ако не съм прав кажи ми!
Зем.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Може би трябва да им позволяваме да стигат звездите...