1 июл. 2010 г., 20:06

На група "Фрийдъм" 

  Поэзия » Другая
606 0 0

Струна, тишина, клавиш -

сърцето й прескочи живо.

Най-щастливите са, виж -

имат свободата да направят

нещо диво.

 

Барабаните ги водят -

те са сякаш мисълта,

а китарата импулс е,

в пианото се крие нежността.

 

Те се сливат

с ритми тежки

и живот им вливат,

за да станат истински, Човешки.

 

Гласовете се издигат

като птици във нощта -

до душата стигат,

карат я да затанцува

с песента.

 

Разминават се и бъркат,

но не е ли красота

да ги гледаш как си свиркат

най-небрежно със уста.

 

В усмивката им вижда тя

онова вълшебство,

което вижда се единствено в съня:

 

Те не се страхуват да живеят

и приятелството им не е игра;

да, те скачат, свирят, пеят -

съществуват чрез това.

 

И угасват светлините,

млъква всичко ей така,

ала блясъкът в очите

не помръква никога!

 

© Габи Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??