Струна, тишина, клавиш -
сърцето й прескочи живо.
Най-щастливите са, виж -
имат свободата да направят
нещо диво.
Барабаните ги водят -
те са сякаш мисълта,
а китарата импулс е,
в пианото се крие нежността.
Те се сливат
с ритми тежки
и живот им вливат,
за да станат истински, Човешки.
Гласовете се издигат
като птици във нощта -
до душата стигат,
карат я да затанцува
с песента.
Разминават се и бъркат,
но не е ли красота
да ги гледаш как си свиркат
най-небрежно със уста.
В усмивката им вижда тя
онова вълшебство,
което вижда се единствено в съня:
Те не се страхуват да живеят
и приятелството им не е игра;
да, те скачат, свирят, пеят -
съществуват чрез това.
И угасват светлините,
млъква всичко ей така,
ала блясъкът в очите
не помръква никога!
© Габи Todos los derechos reservados