Струна, тишина, клавиш -

сърцето й прескочи живо.

Най-щастливите са, виж -

имат свободата да направят

нещо диво.

Барабаните ги водят -

те са сякаш мисълта,

а китарата импулс е,

в пианото се крие нежността.

Те се сливат

с ритми тежки

и живот им вливат,

за да станат истински, Човешки.

Гласовете се издигат

като птици във нощта -

до душата стигат,

карат я да затанцува

с песента.

Разминават се и бъркат,

но не е ли красота

да ги гледаш как си свиркат

най-небрежно със уста.

В усмивката им вижда тя

онова вълшебство,

което вижда се единствено в съня:

Те не се страхуват да живеят

и приятелството им не е игра;

да, те скачат, свирят, пеят -

съществуват чрез това.

И угасват светлините,

млъква всичко ей така,

ала блясъкът в очите

не помръква никога!