На хижата
Завръщам се от риболов
по стръмната пътека
към хижата, край трън и глог,
с алпийска чудна гледка.
А в кошчето помръдва гръб
пъстървата на точки.
В гората от планински дъб
животът нов започва.
Съгрява нашите сърца
ваканцията кратка.
Напълнен с пухени пера,
юрганът ни очаква.
Камината ще накладем.
На окадена скара
и рибата ще опечем
със виното от бара.
Щом синкавият стелещ дим
течение отвее,
към стаята ни по килим
сърцата ни ще пеят
и в прилива на тих мерак
синхронно ще забият.
Ще хвърлиш своя анорак,
аз – тежка антерия.
До край да им се насладя,
ще разкопчая блуза.
Пред светлините на града
те дълго ще са муза.
От ласките ще съм опит
в юргана с перушина.
След битки си с захвърлен щит,
аз – с меч наполовина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
