На хиляда въздишки от днес 

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

• M1234567891 (Миночка Митева)

  2023-01-03T05:22:57+02:00
  Тъжен, но много красив стих, Дочка!
  Особено финала! За много години!
• Plevel (Силвия Илиева)

  2022-12-28T20:30:47+02:00
  Сега го откривам и сякаш чета за моята уличка. И улиците, и хората остават същите само в нашите спомени. Пазим ги и ги браним в нас, никой не може да ни ги отнеме, докато сме живи. Болезнен стих. Поздрави, Доче.
• Довереница (Дочка Василева)

  2022-12-16T01:13:18+02:00
  Благодаря ви. момичета и момчета.Бъдете здрави!
• LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

  2022-12-12T20:51:42+02:00
  С Младен Мисана.
  Благословена вечер, Довереница!
• Ranrozar (Стойчо Станев)

  2022-12-12T16:27:24+02:00
  Все по пътеката на спомени вървим...
  А в душите, преглъщаме стъпките!
  Трогателно, Довереница!
  -Поздравления!
• vega666 (Младен Мисана)

  2022-12-12T14:46:27+02:00
  В спомените има винаги нещо сладко, но и мъчително. Те са нашият оазис останал на хоризонта зад гърба ни. В него намираме утеха от бушуващото бъдеще. Много образен стих, особено финалът му. Поздравление, Дочка!
• генек (Георги Коновски)

  2022-12-12T14:14:28+02:00
  Красиво.
• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2022-12-12T12:08:31+02:00
  Прегръщам те!
• toti555 (toti)

  2022-12-12T11:55:40+02:00
  "На хиляда въздишки от днес,"
  всичко е толкова светло и чисто,
  свиден спомен - сълза.
  Поздрави! Успех!
• Самодива (Вики)

  2022-12-12T09:48:53+02:00
  Тъжно, носталгично, а толкова топло и човешко! Поздрави, Доче!
• Jackie151 (Антоанета Иванова)

  2022-12-12T09:39:09+02:00
  Хареса ми, навя ми спомени. Аз също съм отрасла на една малка уличка, чиста и на нея тогава имаше две коли. Сега е синя зона и съвсем не прилича на тогавашната, всичко така се е променило, че дори ги няма тогавашните малки магазинчета. А беше огласяна от целодневен детски смях, колелета, кънки.
  Няма как да се върне!
  Успешна седмица, Доче!
• pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

  2022-12-12T08:03:13+02:00
  "Тази уличка със разплакани стъклени погледи" остана в мен, така живо си я нарисувала, а тази метафора в началото ме грабна, Доче! Много тъжен край, но толкова истински, че всеки може да се разпознае в него. Прегръщам те и нека е успешна и вдъхновяваща седмицата ти, мила!💖
• Скитницa

  2022-12-12T04:59:14+02:00
  Колко добре е казано - На хиляда въздишки от днес...
  Тъжно, изпълнено със спомени...
  Хубав стих, Доче!
• palenka (П Антонова)

  2022-12-12T03:16:30+02:00
  На някаква уличка малка
  Предо триста лета
  Имаше смях и гълчава
  И прашасали буйни деца.
  Днес оттам преминаеат
  Натежали уморени крака
  Кретат оловни едва едва,
  С превити о'двете гърбове, рамена,
  Само блясъкът в очите
  Издава и спомня ония деца.
  
  Живот, Доче, толкова динамичен и превратен, сякаш сън е бил.
  
  Поздравления!
• Иржи (Ирина Филипова)

  2022-12-12T02:44:11+02:00
  И е тъжно и вярно и познато...на всеки! Но спомените са твоето богатство, видно е, че си живял, макар и вече лист обрулен!...Стих, написан толкова образно, а ритъмът му пулсира в сърцето ми! Прекрасно е, Доче!
• yotovava (Валентина Йотова)

  2022-12-12T02:27:10+02:00
  Така се чувствам и аз, когато минавам покрай моя квартал, в който израснах - нозете ми се смаляват, смаляват... но там никой вече не ме чака, а и едва ли би ме разпознал...
• Dendu89 (Деница Гарелова)

  2022-12-12T01:12:27+02:00
  Тъжно