4 сент. 2015 г., 16:39

На хвърлей от дома

593 0 4

На хвърлей от дома
===================

На хвърлей от дома полъхва есен,
жужат пчели по туфите с цветя.
Замайвам се от славеева песен,
а може би от порив да летя.


Балканът грабва ралото и гордо
бразди небето в мека бяла оран.
В полите му, под синя необят,
по детски се е сгушил моят град.

 

Прегръща ме със обич планината
и в мен преливат всички цветове.
И някак ставам по-добър човек
в зеленото сърце на тиха святост.

 

Завръщам се по-чиста и смирена,
открила бряг в безкрайната Вселена.

 

Цвета Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвета Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Идилична картина на родния край, към който се завръщаме /поне в мислите си/, както Дебелянов се завръща при бащината къща, и който е безусловно нашия бряг-откритие в безкрайната вселена.

    Мерси за удоволствието, Цвети!
  • "Балканът грабва ралото и гордо
    бразди небето в мека бяла оран.
    В полите му, под синя необят,
    по детски се е сгушил моят град."
    Много ми харесва!
  • Вълнуващо и докосващо стихотворение, което действа пречистващо:
    "Завръщам се по-чиста и смирена,
    открила бряг в безкрайната Вселена."
    Поздрав и ведро настроение!
  • „Замайвам се от славеева песен,
    а може би от порив да летя“

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...