4 sept 2015, 16:39

На хвърлей от дома

  Poesía
597 0 4

На хвърлей от дома
===================

На хвърлей от дома полъхва есен,
жужат пчели по туфите с цветя.
Замайвам се от славеева песен,
а може би от порив да летя.


Балканът грабва ралото и гордо
бразди небето в мека бяла оран.
В полите му, под синя необят,
по детски се е сгушил моят град.

 

Прегръща ме със обич планината
и в мен преливат всички цветове.
И някак ставам по-добър човек
в зеленото сърце на тиха святост.

 

Завръщам се по-чиста и смирена,
открила бряг в безкрайната Вселена.

 

Цвета Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Идилична картина на родния край, към който се завръщаме /поне в мислите си/, както Дебелянов се завръща при бащината къща, и който е безусловно нашия бряг-откритие в безкрайната вселена.

    Мерси за удоволствието, Цвети!
  • "Балканът грабва ралото и гордо
    бразди небето в мека бяла оран.
    В полите му, под синя необят,
    по детски се е сгушил моят град."
    Много ми харесва!
  • Вълнуващо и докосващо стихотворение, което действа пречистващо:
    "Завръщам се по-чиста и смирена,
    открила бряг в безкрайната Вселена."
    Поздрав и ведро настроение!
  • „Замайвам се от славеева песен,
    а може би от порив да летя“

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...