Tzvetna (Цвета Иванова)
267 310
4.09.2015 г., 16:39 ч.

На хвърлей от дома 

  Поезия
412 0 4

На хвърлей от дома
===================

На хвърлей от дома полъхва есен,
жужат пчели по туфите с цветя.
Замайвам се от славеева песен,
а може би от порив да летя.


Балканът грабва ралото и гордо
бразди небето в мека бяла оран.
В полите му, под синя необят,
по детски се е сгушил моят град.

 

Прегръща ме със обич планината
и в мен преливат всички цветове.
И някак ставам по-добър човек
в зеленото сърце на тиха святост.

 

Завръщам се по-чиста и смирена,
открила бряг в безкрайната Вселена.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Идилична картина на родния край, към който се завръщаме /поне в мислите си/, както Дебелянов се завръща при бащината къща, и който е безусловно нашия бряг-откритие в безкрайната вселена.

    Мерси за удоволствието, Цвети!
  • "Балканът грабва ралото и гордо
    бразди небето в мека бяла оран.
    В полите му, под синя необят,
    по детски се е сгушил моят град."
    Много ми харесва!
  • Вълнуващо и докосващо стихотворение, което действа пречистващо:
    "Завръщам се по-чиста и смирена,
    открила бряг в безкрайната Вселена."
    Поздрав и ведро настроение!
  • „Замайвам се от славеева песен,
    а може би от порив да летя“
Предложения
: ??:??