На хълма под стария орех

Поэзия

922 0 10

На хълма, под стария орех седим.

Като някакви весели свраки

задъхано бъбрим и смеем се...

Чупим орехи с кафяви пръсти,

а устните набъбват до тръпчивост...

Говорим за любов, жадуваме любов!

Край нас смехът по момичешки тича

и опашката на дългото лято

през поляните гони ли, гони...

Отново заедно сме след години –

на хълма, под стария орех седим...

Като някакви строги богини

ключа от миналото пазим...

Чупим орехи с кафяви пръсти,

а устните пресъхват до тръпчивост...

Говорим за деца, за ток, за болката!

Край нас смехът ни уморено скита

и края на последното лято

през поляните едва догонва...

Мои скъпи и тъжни приятелки,

любовта ни отдавна отмина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sidi13 (Силвия Димова)

Чудесно е без последния ред.Може да допишеш още един ред за неспасяемите оптимисти като мен Поздрави!

2013-08-28T18:16:18+03:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Не, не сто кусурите му, само един е и това е последният стих.
Поздрави!

2013-08-19T16:18:04+03:00
oksimoron (Христов)

!!

2013-08-17T19:04:03+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Хубаво, като песен и плач едновременно... Радо, ле!

2013-08-17T14:25:29+03:00
radiola (Рада Димова)

Права си Джу,нещо и на мен ми е нащърбено.Не е най–доброто,което съм писала,но ей така ми дойде...Сега като го чета,намирам сто кусура,ама нейсе!

2013-08-17T12:27:31+03:00