На хълма под стария орех
На хълма, под стария орех седим.
Като някакви весели свраки
задъхано бъбрим и смеем се...
Чупим орехи с кафяви пръсти,
а устните набъбват до тръпчивост...
Говорим за любов, жадуваме любов!
Край нас смехът по момичешки тича
и опашката на дългото лято
през поляните гони ли, гони...
Отново заедно сме след години –
на хълма, под стария орех седим...
Като някакви строги богини
ключа от миналото пазим...
Чупим орехи с кафяви пръсти,
а устните пресъхват до тръпчивост...
Говорим за деца, за ток, за болката!
Край нас смехът ни уморено скита
и края на последното лято
през поляните едва догонва...
Мои скъпи и тъжни приятелки,
любовта ни отдавна отмина...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рада Димова Все права защищены
Поздрави!
