21 июн. 2008 г., 00:31

На И.Б.

916 0 1
Зная, колкото и да си ми далечен,
ще се влюбиш в погледите сладки,
ще получа жеста толкова сърдечен,
макар да трае две секунди кратки.

Дълбочината в твоите очи красиви
ме побърква - знаеш го, личи ти.
Долавяш го във жестовете нечетливи,
макар че мислите ми са прикрити.

Вярвам силно, че за тебе също
значат много чувствата незабелязани,
ала навярно ти е неприсъщо
да разчиташ думите недоизказани.

Трудно ще ми е да си мечтая,
без да вярвам в своите мечти.
Няма да е лесно да гадая
какво ми казват твоите очи.

По-добре ще е да се надявам,
ако ще да е на купища заблуди.
Колкото и грешки да повтарям,
вярата не ще да се изгуби.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • стих,пропит с нестандартност и естетика!точен,ритмичен и сърдечен!както винаги - безупречна!immpecable!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...