21 jun 2008, 0:31

На И.Б.

922 0 1
Зная, колкото и да си ми далечен,
ще се влюбиш в погледите сладки,
ще получа жеста толкова сърдечен,
макар да трае две секунди кратки.

Дълбочината в твоите очи красиви
ме побърква - знаеш го, личи ти.
Долавяш го във жестовете нечетливи,
макар че мислите ми са прикрити.

Вярвам силно, че за тебе също
значат много чувствата незабелязани,
ала навярно ти е неприсъщо
да разчиташ думите недоизказани.

Трудно ще ми е да си мечтая,
без да вярвам в своите мечти.
Няма да е лесно да гадая
какво ми казват твоите очи.

По-добре ще е да се надявам,
ако ще да е на купища заблуди.
Колкото и грешки да повтарям,
вярата не ще да се изгуби.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • стих,пропит с нестандартност и естетика!точен,ритмичен и сърдечен!както винаги - безупречна!immpecable!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...