На жена ми

Беше някога, отдавна,

в ученическите дни,

ти бе мъничко момиче,

скромно в моите очи

После нещо в мен се случи,

сякаш лъч ме озари

и „мъглата” се получи -

в нея бяхме, аз и ти.

Ти бе цветето за мен,

малка роза с цвят червен,

неразцъфнала докрай,

но обичана безкрай!

А съдбата тъй отсъди,

много дни ни раздели

и през цялото ù време

вярна ми остана ти.

......................................

Много време оттогава,

внук ни вече се роди,

ти остана си такава

и такава ми бъди!

Силно искам аз да знаеш -

ти светица си за мен

и такава ще останеш

чак до сетния ми ден!

2012г.  SRG