23 апр. 2012 г., 09:37

На жена ми 

  Поэзия
1151 0 1
На жена ми
Беше някога, отдавна,
в ученическите дни,
ти бе мъничко момиче,
скромно в моите очи
После нещо в мен се случи,
сякаш лъч ме озари
и „мъглата” се получи -
в нея бяхме, аз и ти.
Ти бе цветето за мен,
малка роза с цвят червен,
неразцъфнала докрай, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойко Георгиев Все права защищены

Предложения
: ??:??