На жена ми
На жена ми
Беше някога, отдавна,
в ученическите дни,
ти бе мъничко момиче,
скромно в моите очи
После нещо в мен се случи,
сякаш лъч ме озари
и „мъглата” се получи -
в нея бяхме, аз и ти.
Ти бе цветето за мен,
малка роза с цвят червен,
неразцъфнала докрай,
но обичана безкрай!
А съдбата тъй отсъди,
много дни ни раздели
и през цялото ù време
вярна ми остана ти.
......................................
Много време оттогава,
внук ни вече се роди,
ти остана си такава
и такава ми бъди!
Силно искам аз да знаеш -
ти светица си за мен
и такава ще останеш
чак до сетния ми ден!
2012г. SRG
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойко Георгиев Всички права запазени
