20 авг. 2006 г., 08:45

На жените в моя живот-благодаря!

810 0 2
На жените в моя живот-благодаря!
Весела Кънчева

На милата ми баба-името съм взела,
затуй на нея аз приличам и много я обичам!
Благодаря, че ми показа баба
що е търпение и доброта,
и как когато и е тежко
запяваше най-хубавите и
тъжни песни на света!!

На майчицата си любима,
която бе тъй щедра и добра
и винаги великодушно, с обич
прощаваше ми грешките така!
Живота срещаше с усмивка и топлота,
с прегръдка винаги успяваше
да ни покаже що е радост, й благодаря!

На моята сестра Марина,
която винаги ми е била опора
и като близначки с нея сме израсли,
че ми показа приказния свят
на музиката и живопистта,
й благодаря, че винаги аз можех с нея
всичко свое съкровенно да споделя!

На моята единствена, незаменима
любима дъщеричка Танюшка-
в усмихнатите й очи аз се оглеждам
и знам, че винаги ще е до мене
ще бяга от училище и ще намира път до мене
дори, когато в болница съм била!
Благодаря, Танюшка, сърчице мое мило!
16.03.2006г.
София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...