8 июн. 2019 г., 10:06

На Йорик Пирата 

  Поэзия
291 1 2
Сърповидно е
все още сърцето ми
и жъне луни.
Незавидно е
все тъй битието ми
в гора от стени.
Трийсет и първият
месечен сребърник
капна от свода.
Не скърби
за ръцете си,
Чернопилатски Понте! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Все права защищены

Не ме предаде Юда, сам помолих
преди разсъмване да ме целуне.
Очите му се свлякоха надолу –
кръгли бяха като пълнолуние.
– Учителю, – прошепна ­– безпощадна е ...
  1027  17 
Предложения
: ??:??