8 jun 2019, 10:06

На Йорик Пирата

  Poesía
402 1 2

  

Сърповидно е

все още сърцето ми

и жъне луни.

 

Незавидно е

все тъй битието ми

в гора от стени.

 

Трийсет и първият

месечен сребърник

капна от свода.

 

Не скърби 

за ръцете си,

Чернопилатски Понте!

 

 

 

8.06.2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Райна.Това е един от експериментите ми. Две традиционни и две свободни хайку. Използвам случая да поздравя Валя за нейното хубаво стихотворение.
  • В тази синтезирана краткост има толкова образни препратки, че читателят с въображение няма от какво да се оплаче. Прочетох няколко пъти!

31-ят сребърник 🇧🇬

Не ме предаде Юда, сам помолих
преди разсъмване да ме целуне.
Очите му се свлякоха надолу –
кръгли бяха като пълнолуние.
– Учителю, – прошепна ­– безпощадна е ...
1.2K 17

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...