На Йорик Пирата
Сърповидно е
все още сърцето ми
и жъне луни.
Незавидно е
все тъй битието ми
в гора от стени.
Трийсет и първият
месечен сребърник
капна от свода.
Не скърби
за ръцете си,
Чернопилатски Понте!
8.06.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени