8.06.2019 г., 10:06

На Йорик Пирата

405 1 2

  

Сърповидно е

все още сърцето ми

и жъне луни.

 

Незавидно е

все тъй битието ми

в гора от стени.

 

Трийсет и първият

месечен сребърник

капна от свода.

 

Не скърби 

за ръцете си,

Чернопилатски Понте!

 

 

 

8.06.2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Райна.Това е един от експериментите ми. Две традиционни и две свободни хайку. Използвам случая да поздравя Валя за нейното хубаво стихотворение.
  • В тази синтезирана краткост има толкова образни препратки, че читателят с въображение няма от какво да се оплаче. Прочетох няколко пъти!

31-ят сребърник

Не ме предаде Юда, сам помолих
преди разсъмване да ме целуне.
Очите му се свлякоха надолу –
кръгли бяха като пълнолуние.
– Учителю, – прошепна ­– безпощадна е ...
1.2K 17

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...