18 сент. 2012 г., 10:45

На Жулиета и Ромео

988 0 0

Поет ви някога с перо родил

в  съзерцание на красотата,

и за навеки храм ви съградил,

на хората в душите, във сърцата.

 

Жулиета и Ромео дал ви име,

образ дивен и свенлив,

не можем с друг да ви равниме,

няма друг така правдив!

 

Навеки жив ликът остава,

по красота непобеден,

неподвластен на забрава,

във времето увековечен.

 

Името ви е любов,

вярност, преданост, мечта,

и вярата е ваш покров 

към бъдното, към вечността.

 

1972 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Динко Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...