18.09.2012 г., 10:45

На Жулиета и Ромео

985 0 0

Поет ви някога с перо родил

в  съзерцание на красотата,

и за навеки храм ви съградил,

на хората в душите, във сърцата.

 

Жулиета и Ромео дал ви име,

образ дивен и свенлив,

не можем с друг да ви равниме,

няма друг така правдив!

 

Навеки жив ликът остава,

по красота непобеден,

неподвластен на забрава,

във времето увековечен.

 

Името ви е любов,

вярност, преданост, мечта,

и вярата е ваш покров 

към бъдното, към вечността.

 

1972 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Динко Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...