На кафе...
И тази сутрин сядам на терасата,
кафето си да пия.
Но вятърът, нали е любопитен,
във чашата ми все наднича. Упорит е.
Заслушала съм се във
трепет на цветчета,
които се разтварят от... вълнение.
И правя се, че нищо не разбирам.
Във въздуха се носи шепот...
И славей в утрото запял е, недалеко.
Събуждат се зюмбюлите, лалетата,
а аз ги гледам, любопитна.
Засрамени, привеждат си главиците,
но галят в цвят очите ми.
Говорим си със него, вятъра.
Там, на моята тераса.
А той, умникът, продължава в чашата ми
да наднича с любопитство.
Решил е на кафе да ми гадае,
за да ми каже колко ме обичаш!
© Нели Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Блазе ти - и за терасата, и за кафето, и за начина, по който описваш това удоволствие...
-
Харесва ми! Харесва ми! Харесва ми! Питай го дали мой да гледа и на сливова...
-
Колко му е таксата на тоя вятър, че да се докопам за гледане и аз?
Кеф с аромат на кафе!
! -
Вкуснооо!
п.п.: Пий го на малки глътки и без захар. -
отпивай го бавно и с дяволит поглед...
-
Много е хубаво, Нелка! Представих си терасата, кафето и... котето
Благодаря за удоволствието, стана ми някак носталгично... -
Най- вкусното кафе ! поздрави !
-
Хей, Нели, стана ми много приятно докато четях стихотворението ти!
Аз също пия кафе, но не на терасата...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
