Nella_gold (Нели )
841 4525
2 abr 2009, 8:17

На кафе... 

  Poesía
695 0 8

И тази сутрин сядам на терасата,
кафето си да пия.
Но вятърът, нали е любопитен,
във чашата ми все наднича. Упорит е.


Заслушала съм се във

трепет на цветчета,
които се разтварят от... вълнение.
И правя се, че нищо не разбирам.


Във въздуха се носи шепот...
И славей в утрото запял е, недалеко.
Събуждат се зюмбюлите, лалетата,
а аз ги гледам, любопитна.


Засрамени, привеждат си главиците,
но галят в цвят очите ми.
Говорим си със него, вятъра.
Там, на моята тераса.


А той, умникът, продължава в чашата ми
да наднича с любопитство.
Решил е на кафе да ми гадае,
за да ми каже колко ме обичаш!

© Нели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Блазе ти - и за терасата, и за кафето, и за начина, по който описваш това удоволствие...
  • Харесва ми! Харесва ми! Харесва ми! Питай го дали мой да гледа и на сливова...
  • Колко му е таксата на тоя вятър, че да се докопам за гледане и аз?
    Кеф с аромат на кафе!
    !
  • Вкуснооо!

    п.п.: Пий го на малки глътки и без захар.
  • отпивай го бавно и с дяволит поглед...
  • Много е хубаво, Нелка! Представих си терасата, кафето и... котето
    Благодаря за удоволствието, стана ми някак носталгично...
  • Най- вкусното кафе ! поздрави !
  • Хей, Нели, стана ми много приятно докато четях стихотворението ти!
    Аз също пия кафе, но не на терасата...
Propuestas
: ??:??