На кафе...
И тази сутрин сядам на терасата,
кафето си да пия.
Но вятърът, нали е любопитен,
във чашата ми все наднича. Упорит е.
Заслушала съм се във
трепет на цветчета,
които се разтварят от... вълнение.
И правя се, че нищо не разбирам.
Във въздуха се носи шепот...
И славей в утрото запял е, недалеко.
Събуждат се зюмбюлите, лалетата,
а аз ги гледам, любопитна.
Засрамени, привеждат си главиците,
но галят в цвят очите ми.
Говорим си със него, вятъра.
Там, на моята тераса.
А той, умникът, продължава в чашата ми
да наднича с любопитство.
Решил е на кафе да ми гадае,
за да ми каже колко ме обичаш!
© Нели All rights reserved.
