На кака
На кака
Когато те повикам и те чувствам
като леден полъх в топла атмосфера.
Аз знам, че съществуваш,
макар и в друго време - там си фея.
Духът ти силен ми помага
винаги, когато имам нужда
и сега отново се прекланям,
без за миг да се замисля,
ти не можеш да ми станеш чужда!
Твоят лик в мене вътре жив е
и там споменът за тебе
ме крепи, когато уплашено те търся...
Ти си моята подкрепа, когато падна духом
и не мога да заспивам нощем,
а аз тихичко ще те попитам колко
от твоите сънища си спомняш още...
Когато ти заспиваше, аз не можах да те събудя,
но знаеш ли, че на сърце ми липсваш
и днес, и утре, аз не ще прокудя
този ледех полъх, който всъщност топли...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Тодорова Все права защищены
