На камъните черни...

28 мар. 2008 г., 12:53

Поэзия

779 0 2

Седнала на камък черен,

по-черен от нощта,

тя стои и плаче -

проклина своята съдба...

Очите към небето се извръщат,

сълзи потичат... и без глас,

тя моли Бога да й върне

рожбата една в тоз час...

"Вземи ми всичко - даже и живота,

но не ме наказвай с това -

не отнемай рожбичката ми едничка,

за мен тя е всичко на света..."

Tя плаче, а облаците черни

не спират своята игра -

и сякаш от думите й наранени

и те заплакват тихичко в нощта...

И там, сред камъните черни

се чува вик... и после тишина...

И някой тихичко изрича:

"Върви и прегърни малката си рожба!"

Rosica (Росица Иванова)

2008-03-28T21:11:29+02:00

Старая се , Романтична, старая се...уча...но дали успявам
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-03-28T13:03:56+02:00

Тъжно...!

Имаш зрънце, но учи, учи...!
Поздрави!