Седнала на камък черен,
по-черен от нощта,
тя стои и плаче -
проклина своята съдба...
Очите към небето се извръщат,
сълзи потичат... и без глас,
тя моли Бога да й върне
рожбата една в тоз час...
"Вземи ми всичко - даже и живота,
но не ме наказвай с това -
не отнемай рожбичката ми едничка,
за мен тя е всичко на света..." ...