Mar 28, 2008, 12:53 PM

На камъните черни...

  Poetry
1.1K 0 2

Седнала на камък черен,

по-черен от нощта,

тя стои и плаче -

проклина своята съдба...

 

Очите към небето се извръщат,

сълзи потичат... и без глас,

тя моли Бога да й върне

рожбата една в тоз час...

 

"Вземи ми всичко - даже и живота,

но не ме наказвай с това -

не отнемай рожбичката ми едничка,

за мен тя е всичко на света..."

 

Tя плаче, а облаците черни

не спират своята игра -

и сякаш от думите й наранени

и те заплакват тихичко в нощта...

 

И там, сред камъните черни

се чува вик... и после тишина...

И някой тихичко изрича:

"Върви и прегърни малката си рожба!"

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...