Rosica (Росица Иванова)
93 354
Mar 28, 2008, 12:53 PM

На камъните черни... 

  Poetry
780 0 2

Седнала на камък черен,

по-черен от нощта,

тя стои и плаче -

проклина своята съдба...

 

Очите към небето се извръщат,

сълзи потичат... и без глас,

тя моли Бога да й върне

рожбата една в тоз час...

 

"Вземи ми всичко - даже и живота,

но не ме наказвай с това -

не отнемай рожбичката ми едничка,

за мен тя е всичко на света..."

 

Tя плаче, а облаците черни

не спират своята игра -

и сякаш от думите й наранени

и те заплакват тихичко в нощта...

 

И там, сред камъните черни

се чува вик... и после тишина...

И някой тихичко изрича:

"Върви и прегърни малката си рожба!"

 

© Росица Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??